Българска додекафонична джаз формация в състав: -Димитър Воев (Воцек, Воцек И Чугра, Кале, Нова Генерация, Лакшми Отнапишчим) -Георги Маринов (Воцек, Воцек И Чугра, Slav De Hren) -Светослав Битраков (Лакшми Отнапишчим, Slav De Hren) -------------------------------------------------- Интервю със Светослав Битраков - публикувано в бюлетин #15 (21.05.1995 г.) - издание по повод тридесет години от раждането на Димитър Воев: -Поводът за тази среща е Димитър Воев. Славчо, ти би могъл да разкажеш много интересни неща за него. Светослав Битраков: Ами, първо ще ти кажа за моята първа среща с него, която е много интересна и малко хора знаят за нея. Това е някъде преди 12 години - първата ми среща с него. Тя беше в едно читалище в Слатина. Тогава свирех в една група, Канон се казваше. Малко хора я знаят сега, но тогава се знаеше. Спомням си, че той идваше често да ни слуша. И така един път, два пъти сме се връщали заедно по спирките, но общо взето нищо сериозно не беше. Но вече самата връзка по-сериозна започна някъде '85 г., значи преди 10 години. Спомням си много добре в рейс 305 често се засичахме. И един път така си говорехме, а той знаеше, че свиря на барабани, а изобщо не знаеше, че свиря на флейта. И стана нещо дума, че той се събира с Геша да си свири малко джаз, додекафоничен. Аз като му казах, че свиря на флейта, той много се ентусиазира и ми каза: “Айде да направим едно трио, да видим как ще стане работата.” И аз викам: “Хубаво. Айде другата седмица взимам флейтата и идвам при вас.” И така всъщност почнахме с първите записи. Ти може би си ги чувала - с Нова Т. То тогава не се казваше Нова Т, нямаше име изобщо формацията. Почнахме си такъв джаз - додекафоничен и видяхме, че стават нещата. Той Геша общо взето беше тогава композитора, той даваше стимула. И свирихме, и станаха някои парчета, и вече оттам нататък всъщност беше сериозното приятелство. Тогава беше рядко да намериш някой да слуша, което ти слушаш. Заради това се получи един кръг, много тесен и разбира се вече почнахме да си ходим на гости, да слушаме музика, да си говориме много неща. - Добре де, тая музика на Нова Т, като я чух за първи път ми се стори доста странна... Светослав Битраков: Тя е додекафоничен джаз и е с малко елементи. Да, да, да - те са много особени неща. Това беше събиране ей така. Идеята беше да се събираме и да свирим заедно. Общо взето тогава имаше само две перспективи: или да свириш в кръчма в България, или да свириш в кръчма навънка. Тогава изобщо никой не можеше да мисли и да си мечтае, че ще издава тави. Всички тези касетки, които сме записали - така наречените “тави”, нали, след това на Воцек И Чугра, всичко беше символично, ние просто знаехме, че никога няма да излязат. Много е интересно сега да погледнеш в миналото, защото е много лесно, разбираш ли? ……..